Казвали го някога село Отеловци, защо? Откъде иде името му, какво означава това име, остава мистерия, скрита картина. Кой може да отгатне? Къде да се намери отговора на този въпрос?... Умрелите, дори и да са знаели нещо по този въпрос, не говорят. Следи безследно изчезнали. В архивите ли човек да се рови, превърнати на прах и пепелище от турските главорези. Да плаче ли човек или да се смее. Турското робство е оставило отпечатък за редица поколения (турските зверства се наблюдават и по времето на така нареченото партизанство с горенето на архиви, публично убиване, носене глави на върлини и т. н.).
Когото питате, когото разпитате, всеки надува гайдата по своему... Е, може и да лъжат, та освен лъжата какво може друго да ви се сервира. Разправят хо-рата... така било, други – иначе било, „Аз право да си кажа, нищо не зная или така са ме лъгали, така и аз лъжа“.
А защо им е истината на потомците на село Отеловци, когато това не е насъщен въпрос. Какво значение има за тях, какви хора са живели преди тях – бели, черни, жълти или зеленокожи? Как се е казвал прадядо му? Фамилното име? каква глупост! Фамилии от векове пазят фамилното име и се гордеят с него. Ни най-малко не тревожи питомците на село Отеловци, както и целият български народ в голямата му част, не му е дошло времето да се просвети по този въпрос. За всичко има време, утешава се славянската душа с китайско спокойствие. Вечността е пред нас, има време... Всеки може да носи името на баща си, на дядо си, на баба си, фамилното име, а защо не комшийското стига да му харесва. С една дума „шира демокрация“, буламач дето и кучетата не го ядат. Смешно е, но какво да се прави, когато не се намира човек да оправи тази работа, това своеволие. Всеки пати от собствената си глава, казва народната поговорка.
Разправят хората, преди 400 години селото се казвало Отеловци. Изглежда турците са го изгорили, унищожили, затрили, напълно, а после... някога... станало село Презноглавци. Ако по името Отеловци може да се гадае за опърничавостта, противопоставянето, неподчинението на населението му, разбира се, ако не е някое индокитайско име, то Презноглавци ясно говори за безспорното твърдоглавие на населението срещу турските своеволия. Не ще съмнение, че името е прозвище, обидно за населението му, въпреки редкият кураж, който им е правило чест да се съпротивляват на турските чревоугодници. Името ясно говори за свободолюбивия български характер на шепа колибари, които турците заклеймили с прозвището презноглавчани. Това е един ценен документ между всички околни села, особено за ибиркчиството на село Сирищник, където са векували турските главорези.
За да се започне началото на истината, трябва да се започне от края на селото – гробището. Потомците на тези останки завъртяваха глави погнусени, пак липса на култура, познания. Колко време село Презноглавци е носило това прозвищно име не се знае, но за чудо на миналото знае се докога е носено това прозвище в официалните тефтери на българската адми-нистрация. Колко години селището е носило името Отеловци остава въпрос на отговор. Факт е, че това селище е било като трън в петата на турците. Не е имало друг начин турците да се отърват от това непокорно население, освен с кланета и пожарища, любимия начин на турците. Отимало се насе-лението, бранело се, защитавало се, помагали си срещу турците. Дългото робство е дало възможност на турците да изпробват всички зверства срещу един поробен, безсилен народ. Едни от най-прочутите турски мерки е било рязане на глави и пожарища. Всяка година идвали турските бирници по време на вършитба да събират данъци. Когато идвали бирниците, първо търсели данъка в пари. Рядко е било плащането с пари, липсвали пари. То-ва е било претекст на турците да пристъпят към своеволие, като че ли им е нещо пречело да търсят причини. Почнали турските заптиета да бият селяните, като няколко убили, отрязали им главите с ятагани пред очите на майки и бащи, деца и жени. Щом се стъмнило, уплашеното население хванало Балкана кой накъде види. Изпразнили селото, харманите не събрани. Като се върнали турците на следващия ден да събират плячката и убиват, намерили селото празно. От този ден селото било наречено празното село – населението презноглавци. Уж нямало причина да бяга населението – празни глави бягали без причини. Така остава от турците прозвището Презноглавци.
Според друго предание името на Презноглавци, а не празноглавци, идвало от това, те селяните отговаряли на турците, когато последните ги заплашвали: „Баш ми е през наглавците“ (Наглавци са калцуните под коленете, обяснения давани от Славчо Ст. Презноглавски от гр. Трън).
Както и да е, това прозвищно име е било въведено официално в тефтерите на българската администрация. Едва след Първата световна война под настояването на капитан Никола Петков и редица подофицери и войници – герои от войните, Презноглавци бе заменено със село Светля по името на река Светля, която го дели на две.
Село Одранинци било под администрацията на един жесток кръволок – турчина Назим Чолак Факир. Това е било през времето, когато корсиканеца Наполеон Велики се разхождал по Европа и е покорявал държавите една след друга под ревностният поглед на руския император Александър Първий, който останал сляп към поробения славянски народ на Балканите, както неговите предшественици царе и царици Петър Велики, Екатерина Велика, останали всеки в слепотата към поробените „братски“ народи.
По това време българският народ е бил в дъното на робството си забравен от братушките, които така „силно“ са го любили. Земята е била разпределена между жестоки турци, под чиито „грижи“ робът е „кротувал“. Всяко неподчинение било е наказвано със смърт. Султанският представител е имал права неограничени, „безпогрешен“ като султана. Това днес се наблюдава с комунистическите представители, безпогрешни както садика Сталин. Робът е давал всичко на султанската сган, без да е имал човешки права на съществуване, нито право да търси такива, удушен от турците, предаван от българските чорбаджии.
Начало