С поредицата Devlet-i Aliyye-i
Osmaniyye (Голямата османска държава) си поставих скромната цел да представя
историческото и културно развитие на османските турци през вековете. По времето
на създаването си в началото на XIV в. Османската държава била малко погранично
княжество на границата между ислямския и християнски свят. От незначителна
държава със завладяването на Балканите и арабските държави се превръща в
най-могъщата империя не само в Европа,
но и в света. Османската империя е космополитна, която третирала всички свои
поданици като равни по начин неизвестен в другите европейски държави и империи.
На Балканите е процъфтявала религиозна толерантност и мултикултурализмът.
Полуостровът предлага убежище за много народности, преследвани заради своя
етнос и религия – евреите от Испания и Португалия могат да бъдат посочени за
добър пример. Системата “миллет” дава възможност на всеки лоялен данъкоплатец –
българин, грък, сърбин, арменец или евреин – да изповядва своята религия, стига
да изпълнява задълженията си към султана.
Османската култура е част от българското националното
културно историческо наследство. В българската историография е обърнато голямо
внимание на политическата история на Османската империя – потушава бунтове и
въстания с безмилостен ятаган. Извън научния интерес остава богата културна
традиция на османските турци, а именно – музиката, кухнята, изобразителното
изкуство, постиженията в областта на архитектурата, литературата, медицината,
математиката, астрономията и прочее.
Основният ми мотив за създаването на поредицата е запълването на тази
празнина в българската наука и запознаването на българския читател с
постиженията на османските турци.
Начало