... В едно интервю преди време Лили Христова изповяда: “Приемам
писането като естествен начин да изразя как светът преминава през
мен...”
Тази книга е дала подслон на някои стихотворения, писани преди
стихотворенията в последните й две книги, и с това Лили Христова ни
открехва един малък процеп, през който можем да надникнем в един
по-ранен неин емоционален и образен свят. За да установим, че в него са
кълновете на много от нещата, които днес така силно я вълнуват и
провокират да пише.
“Слънчев вятър” ни очарова с умението многоцветно да вижда света,
който доверчиво е прегърнала не толкова с философия и оценка, колкото с
младост, жизненост и надежда.
И ако у теб, бъдещ читателю, остава впечатлението, че във всяко от
тези стихотворения е закодирана една чиста, неосъзната може би, усмивка,
която стопля всеки ред, значи не се лъжа. От тези редове блика тиха
светлина. И дано тя да преминава във всичко, което й предстои да напише.
От редактора