Владислав Христов е осъществил баланс
между лаконичността и осмислянето.
Обратното броене на зрелостта е започнало.
И решението да се обозначат страниците
от последната към първата, която е
накрая, също е в хармония със замисъла
на цялото – началото е край и обратно
- краят е начало. Стихотворенията са без
заглавия, без обозначен първи стих,
сякаш вълни, които се застъпват,
разминават, образуват водовъртежи и
плисват на брега, за да се отдръпнат
отново. Поезия, която диша свободно и
по странен начин прави читателя спокоен
от тази свобода, въпреки тревожността
на времето. Което не значи, че не задава
въпроса „Какво прави човекът“.
Силвия Чолева
Начало