Като Калина в македонска песен
ще ходя подир тебе като луда!
Родата ти - не били, казваш, лесни -
чифтета и кинжали - цяло чудо.
Но няма като някаква си риба
с изцъклен поглед в кухото безвремие
в дълбокото от суша да умирам,
и всъщност да съм в локва до колене.
И няма като пиле да прелитам
над глухите гори около тебе -
на босо и на голо ще се стичам
направо във съня ти нощно време!
И няма да ми викаш от вратата:
„Назад, че тука друга хубост грее!" -
далеч ще съм - от края на земята
ще чуеш, щом реша да ти попея.
И след като, изпяла песента си,
замлъкна - твойте нощи ще посърнат
и с десет катинара на вратата
ти пак ще ме повикаш да се върна -
като Калина в македонска песен
да тичам подир тебе като луда -
да кипнеш в мен преди да дойде есен,
а после - ако ще да става чудо...
http://e-knigi.eu/ebook.php?pid=34
Начало