Тази книга се е родила
като фрагменти, но няма фрагментарен
характер. Обединена е от общ дух на
търсене на смисъл и четири женски имена,
вплетени в обща игра. Тя не представлява
чиста философия, нито литература parexcellence, но търси
общото им пространство, доколкото цени
пълнокръвното единство на послание и
стил.
Всички теми в нея опират
в крайна сметка до спецификата на
човешкото присъствие в света. Ако
перифразираме един философ на 20-ти век,
можем да кажем: човекът е същество, което
превръща собственото си битие в проблем.
Това самопроблематизиране се случва
още на ниво поведение или жизнена
нагласа, но тук то е предприето по пътя
на философската рефлексия.
Авторът