Предмет на изследване в изложението са основанията за нищожност по чл. 26, ал. 1 ЗЗД като съдържание и приложно поле. Фокусирането върху основанията за нищожност се предхожда систематично от кратко обобщение на общите положения, приети от правната доктрина и съдебната практика за нищожността въобще като правно явление, след което са разгледани отделните основания за нищожност по чл. 26, ал. 1 ЗЗД – противоречие със закона, заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави (вкл. договорите върху неоткрити наследства). Направен е и опит да бъде извършен своеобразен разрез на българското законодателство по линия на основанието за нищожност противоречие със закона, като са изведени конкретните забрани и ограничения, нарушаването на които предизвиква нищожност на сделките. Засегнати са основните частноправни нормативни актове – ЗЗД, ЗС, ЗН, ТЗ и др. По този начин се онагледяват различните законодателни техники за уреждане на предпоставките за конкретно приложение на общото правило за нищожност поради противоречие със закона. Така се открива и възможност да се вземе отношение по гранични хипотези, създаващи съмнение за нищожност, а и се придава практически облик на изследването, тъй като са разгледани спорни в практиката хипотези.
Разработката има не само теоретична, но и практическа насоченост. Обхванати и анализирани са множество съдебни решения. Приоритет е даден на по-новата съдебна практика (тази от последните 10-15 години) по прилагането на чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Някои от съдебните решения, включително тълкувателни, са разгледани в критичен план.
Мирослав Димитров е главен асистент по гражданско право в ЮФ на УНСС. Доктор по право и адвокат от Софийската адвокатска колегия. Автор е на книгата „Договорът за строителство“.
Начало