Убеден съм, че сборникът
с разкази на Гергана Пожарски „Чекмедже
за единични неща” представлява един
от най-ярките образци на характерното
за нашата литература великолепно
разказваческо умение. Нейните разкази
носят в себе си стихията на днешния ни
живот във всичките му характеристики,
с всичките му метастази, което превръща
прозата й не просто в описател, но и в
анализатор на онова, което се случва с
българския homo sapiens през последните
години на преход и криза. Разказите на
Гергана Пожарски са истински, в това
няма съмнение. И в същото време – струват
ни се някак странни, особени, някак
призрачни чак. Нещо като неслучваемост,
която се е случила; несъстояемост, която
се е състояла; нереализуемост, която се
е реализирала. Приличат на сюрреалистични
платна... Защото между нейните страници
ще се срещнем с разказвач от ранга на
най-големите български повествователи,
а самата книга – убеден съм – ще се
превърне в един от белетристичните
жалонни образци за развитието на
българската литература днес.
Митко Новков
Начало