„Писма за оригами“ не е политически, не е идеологически, не е и исторически роман. Някога познавах доста хора като героите на Дияна Боева. Сещам се за тях чрез нейната фикция. Хора от ъгъла, които, за да се опишат достоверно, означава да не се научи много за тях – невероятно трудна задача за писателя.
Мълчанието. Това е безнадеждността на тоталитарния свят. Романът обхваща два обществено критични момента от историческото време: активната идеологическа „борба“ докъм средата на 1950-те и злополучните „турски“ събития току преди разпадането на режима. Героите са от различни поколения, но с един и същ фатален проблем: липса на комуникации. Те са „вкарани“ в действителност без избор, пасивно. Това им пречи да я осъзнаят, да я прояснят, и така може би да намерят себе си и мястото си в този свят, каквото и да е то. Те оперират в този свят с „широко затворени очи“ – заглавието на филма на Стенли Кубрик, по новелата на Артур Шницлер „Traumnovelle”, ми се струва най-подходящо.
Веселин Веселинов
Начало