|
Описание
|
Как съм се обзаложил да пиша простотии, когато работя над романа на живота си? Толкова ли съм се взел насериозно, та си въобразявам, че мога да пиша и лакърдии. Не съм ловец в някоя дружинка и нямам ловни подвизи. Не ходя по жени, та да имам в запас пикантни историйки, не мога да отида в манастир и да поразпитам за сексуални тайни – вярващ съм. Късно е да вляза в гей общество, не познавам мафиоти, слава Богу. Познавам ченге, голямо ченге, сигурно и шпионин, но за него ще пиша в романа. Ако бях адвокат – бракоразводи по български, криминалист – неразкрити престъпления, колкото искаш, съдия – дела решени и нерешени с подкупи – златна мина. Какво богатство от теми, но аз съм никой – редактор, преводач и писател, когото не рекламират по телевизията.”
|
Начало