Пембе Кадер и Джамила Йетер – Розова Орис и Доста Красота – така се казват близначките, родени на брега на Ефрат, но ориста им ги отвежда по пътища, в които красотата трудно се открива. Джамила остава в родното си село, завинаги сама, Пембе се омъжва и заминава за Истанбул, а след това се мести в Лондон. Но миналото – нейното и на сестра й, белязва собствените й деца: първородния Искендер – сина, за когато майка й толкова е мечтала, най-малкия – Юнус, момчето, кръстено на пророка, оцелял в корема на кит, и средната – Есма, момичето, което мечтае да стане писател, а в крайна сметка пише една-единствена история – тази на своята майка.
Именно Есма започва разказа в „Чест“ и пак тя слага последната точка. Но нейната лична история е само брънка от верига, към която са прикачени и други съдби. Във веригата е вплетен баща й – тъжен човек, в отчаяна нужда от промяна, но толкова изплашен от промяната. Тук е и Елиас, готвачът, който познава езика на подправките, но не знае вкуса на собствения си дом, защото е свикнал да живее навсякъде. Тук е и българското момиче, което се представя за рускиня на име Роксана и танцува бразилска самба в лондонски бар.
Всички те са докоснати и променени от другите във веригата. „Всяко нещо във всемира, колкото и малко и незначително да е, има предназначението да даде отговор на нещо друго“ – вярва лелята на Емса. Освен отговор в „Чест“ всяко нещо се оказва и причина. А всички причини се събират в престъплението на Искендер, извършил най-страшното убийство. В името на честта.