В първата си стихосбирка
„Покана за баща” бохемистката Димана
Иванова прави светкавичен артистичен
воаяж по уличките на Стара Прага,
Братислава, София и Варна, и незнайно
кое ми хареса повече в сбирката й: дали
това, че пише искрено и от сърце, дали
двуполовостта на нейната поетика или
склонността й да опоетизира баналното
и да банализира приповдигнатото...
Мартин Христов
„Между
кориците на тази книга има всичко. Има
лирика и епика. Меланхолия и хумор в
едно. Еротика и изтънчен мазохизъм.
Посвещения на момичета и момчета. Печал.
И ерудиция – ту деликатно загатната,
ту агресивна, – която ни напомня, че
авторката притежава докторска
степен.“
Пламен Антов
Начало