Вместо предговор
Здравко Милев е явление в българския шахмат. Самороден талант, израснал в русенската шахматна лаборатория под вещото ръководство на „Маестрото“ Камен Писков, той се появява с гръм и трясък на шахматната сцена. От русенския му период няма запазени партии, но за активната му дейност в крайдунавския град съдим от откъслечните информации в списание „Шахматна мисъл“.
След идването си в София през 1949 г., когато постъпва студент в Политехниката, Здравко Милев се включва активно в шахматния живот на страната и за по-малко от две години достига до върховете на родния шахмат. 1950 г. е първата значима година в шахматната му кариера. В почти всички състезания, в които участва, той се представя много добре – полуфинала в Търново, Турнира на градовете в Пловдив, първото републиканско отборно първенство. На това първенство силно впечатление правят победите му срещу Олег Нейкирх и Александър Цветков – доказаните корифеи на българския шахмат по това време. От тази 1950 г. година Здравко Милев е включен в националния отбор и в продължение на 15 години е неизменен негов член.
Първото му участие на финалите за републиканско индивидуално първенство е поредният му триумф – разделя 4-5 място, като само загубите от К. Писков и М. Бобоцов, класирали се във втората половина на таблицата, му попречват да се бори за медалите. В това първенство прави силно впечатление не толкова класирането, колкото играта му. Здр. Милев демонстрира завидна воля за победа, добро познаване на дебютните схеми, които разиграва, в някои от които използва и собствени идеи. Затова решението на Републиканската секция по шахмат да му гласува доверие да играе на международния турнир в Букурещ през лятото на 1951 г. (заедно с Ем. Карастойчев класирал се на 3-то място в републиканското първенство), изглежда напълно логично. И не съвсем, тъй като по това време международните изяви на българските шахматисти са почти нулеви и всяка появила се възможност се очаква с нетърпение от по-заслужилите и утвърдени шахматисти. Представянето на Здр. Милев в Букурещ е повече от убедително. Победата му в турнира поставя началото на нов период в развитието на българския шахмат. Само година по-късно, Здр. Милев отново доказва класата си, като и второто му участие в международен турнир, този път в Миензиздруй през 1952 г., завършва триумфално. За този успех му е присъдено званието „международен майстор“, с което той става вторият български шахматист негов притежател. Това недвусмислено показва, че България има своя нов голям шахматен талант.
В следващите години изявите на Здравко Милев постепенно намаляват, тъй като той отделя много повече внимание на следването и израстването си като инженер-химик. Независимо от това резултатите му са все така стабилни, а мястото му в националния отбор – непоклатимо. В края на 50-те и началото на 60-те години на миналия век той „се активизира“ и печели две титли (1960 г. и 1961 г.) от републиканските индивидуални първенства, след което постепенно се оттегля от активна шахматна дейност.
Шахматното наследство на Здравко Милев не е голямо, но е твърде богато и интересно. Когато човек разглежда внимателно неговите партии и особено дебютите, може да придобие точна представа за нивото на българския шахмат през 50-те години на миналия век. Най-характерното за него е задълбоченото изучаване на популярните за времето си дебютни схеми, стремеж да се поддражава на големите шахматисти, изпробване на собствени разработки и воля за победа. Здравко Милев е един от големите български шахматни теоретици. Той е автор на десетки статии в сп. „Шахматна мисъл“, като централно място заемат обзорите на републиканските ни първенства. В тях той не само публикува и собствени разработки в дадени варианти, но показва и отлично познаване на съвременната шахматна теория. Интересни са и изследванията му в някои типични ендшпилни позиции. Голямата му заслуга се заключава и в това, че той е един от първите, които се опитват да систематизират и откроят най-доброто от творчеството на българските шахматисти. Той е автор и на няколко книги, сред които се откроява „Вариант Земиш в Староиндийска защита“. В тази книга, много от анализите не са загубили своята актуалност и днес.
Здравко Милев беше един от най-активните сътрудници на списание „Шахматна мисъл“, не само по времето когато беше активен състезател, а до края на живота си. Неговите анализи и коментари са задълбочени и интересни. В тях прозира не само богатата му шахматна ерудиция, но и взискателност и критичност към собствените изяви.В това читателите могат да се убедят сами. В книгата са поместени 43 партии с негови оригинални коментари.
Настоящата книга с избрани партии от шахматното наследство на международния майстор Здравко Милев се издава по решение на УС на Българската федерация по шахмат във връзка с 80 години от рождението и 25 години от смъртта му и има за цел да допринесе за съхраняване на неговото творчество и спомена за този голям български шахматист.
29 декември 2009 г.
София
Д-р Стефан Сергиев
Предвестник на българската шахматна пролет
Здравко Милев е роден на 25 октомври 1929 г. в Търговище. Израства в Русе, където още като ученик започва да посещава градския шахматен клуб и бързо се утвърждава като един от най-добрите русенски шахматисти. Много благотворно върху шахматното му развитие се отразява общуването с Руско Филчев, а по-късно и с Камен Писков, Атанас Коларов и Николай Минев. В края на 40-те години на миналия век той вече е вторият по сила русенски шахматист.
От есента на 1949 г. е студент в София и се включва активно в студентския шах. На IV общостудентско първенство през април 1950 г. разделя 1-3 м. с 8 т. [+7=2-2], като почти до самия финал е несменяем лидер. На полуфинала в Търново се представя много добре. В крайното класиране разделя 2-3 място с Ал. Хаджипетров с 11,5 т. [+9=5-1], изоставайки само на половин точка от победителя Ол. Нейкирх, когото побеждава в личната среща. Единствената му загуба, която се оказва и решаваща за първото място е от русенеца В. Русев. По време на мострения панаир в Пловдив се провежда и първото официално междуградско отборно състезания. С отбора на Русе, в който играе на II дъска (след К. Писков), заема 2-ро място.
През тази година е привлечен в националния отбор. Най-напред предвожда младежкия национален отбор в традиционната среща с Румъния, която се играе на 29 и 30 юли в Русе. На I дъска печели и двете си партии срещу Флондер, а в края на септември играе и в първия състав на страната в двубоя му срещу северните ни съседи. Тук представянето му не е добро – 0,5 т. от 3.
Тази първа „шахматна година“ в големия български шахмат завършва много добре за неизвестния до вчера Здравко Милев. На финала на републиканското индивидуално първенство за мъже в София той разделя 4-5 място с 8,5 т. [+6=5-3]. Характеристиката за играта му е кратка и ясна: „Дебютантът Здравко Милев демонстрира много добра подготовка, точно разиграване на остри позиции и увереност при реализиране на постигнатото преимущество.“ На финала на I републиканско отборно първенство той предвожда студентски отбор, който разделя 1-2 място със състава на „Червено знаме“, с равен брой точки, но остава 2-ри поради загубата в личната среща. Здр.Милев е победител на I дъска с 5 т. от 5!
През следващата 1951 г. студентите вече са шампиони. Здр. Милев отново играе на I дъска, а след него са М. Бобоцов, Н. Минев, Н. Пъдевски, Р. Бобеков и др. от шахматния елит на страната. На полуфинала в София той разделя 1-2 място с Р. Бобеков с 11 т. [+9=4-2]. На финала до последния кръг се движи наравно с лидерите, но поради нечетния брой на участниците в него почива и съперниците му го изпреварват с половин точка. С 10 т. [+6=8-2] той разделя 4-5 място с Н. Пъдевски. Тази 1951 г. е важна за утвърждаване на българския шахмат на международното поле. За първи път български шахматист печели международен турнир. И това е Здравко Милев. В Букурещ той постига 11 т. [+9=4-1] като изпреварва всички с цели две точки!
1952 г. е годината на Здравко Милев. Той печели почти всички състезания, в които участва – републикански шампион с 14 т. [+12=4-2], шампион с отбора на „Академик“, на който играе на I дъска, от отборното първенство на страната, победител в международния турнир в Миензиздруй (Пол) с 11 т. [+7=8-1]. Същия резултат постига и Й. Баланел (Рум), но за победител е обявен българският шахматист, спечелил личната среща. В края на годината той е удостоен със званието международен майстор.
През 50-те години Здр. Милев е най-добрият български шахматист. Той обаче не се посвещава изцяло на шахмата. След завършване на Висшия химико-технологичен институт в София, постепенно професията му на инженер-химик става водеща в личен план. Независимо от това през това време той участва в две световни студентски първенства – В Осло (Норвегия) през 1954 г. с отбора на България заема 3 м. на II дъска постига 5,5 т. [+4=3-1], а през 1955 г. в Лион (Франция) – 3-4 м. на III дъска резултатът му е 7 т. [+6=2-1] от 9.
През 1954 г. с националния отбор играе на Олимпиадата в Амстердам. На III дъска постига само 4,5 т. [+2-5-5]. За сметка на това пък две години по-късно, на олимпиадата в Москва, е единственият български шахматист, който не губи нито една партия – 9 т. [+5=8-0] от 13. С този резултат той печели бронзов медал на VI дъска. Сред победите му се откроява тази срещу Ефим Гелер. Това е първата победа на български шахматист срещу представител на СССР на олимпиадите. На олимпиадите Здр. Милев е играл 6 пъти – 78 партии [+28=36-14].
Начало