„Мъртвата
пеперуда“ на Майя Динева е поетичен
роман. Да, това твърдение е странно, след
като в генезиса на неговата канава стои
едно необмислено, жестоко убийство. И
въпреки това „Мъртвата пеперуда“ е
поетичен роман. Поетичен заради вярата
на героите му, които независимо от
препятствията и спънките, които им
препречва животът, продължават напред,
без да се оплакват, вярвайки в Божието
възмездие и правда. В това е една от
поезиите на човешкото – да вярва, макар
всичко да го подтиква към обратното.
Това е роман,
който не се появява често на българската
литературна сцена. Може би донякъде
бихме били в правото си да го съотнесем
към почерка на Теодора Димова, която
също е способна поетически да разкаже
суровото. Но тук то е повече лирично,
повече романтично, ако щете, ако и тежките
драми, които описва. Героите също са
повече „отвеяни“, ако мога така да се
изразя, герои почти „не от мира сего“.
Митко Новков
Начало