Поетическият свят на Фима Клетникова е богата мозайка от преживявания, опитности, идеи. В него свой лиричен изказ намират и интимността на любовта, и самотата, и болката от загубата и изгубения рай, и метафизичната вглъбеност и обръщане към феномена на съществуването в дълбоко и смирено единство с природата и Бога... Това е поезия на опростени думи с директно назоваване, положени в лирико-медитативен контекст, от който потичат стихове на преживяно и промислено вдъхновение.
Матея Матевски
За Фима Клетникова е валидно Хьолдерлиновото поетическо кредо: „На нещата да им се даде форма, а на формата – душа.” Фима Клетникова е поетеса с рафинирана чувствителност. Малкото пространство на стиха в нейното творчество е готово да приеме и най-възвишени идеи... В поезията ѝ, от чистите флуиди на една грижовна и топла, изпълнена с жизнелюбие душа, подобно на магическа сфера сияе посланието за светостта на съществуването...
Петър Т. Бошковски
Поезията на Клетникова вълнува. Вълнува, защото в родната поезия са редки стихотворенията с дотолкова кондензирана Хераклитовска мисъл, където интензитетът не е нито агресивен, нито болезнен. В света на Клетникова доминира идеята за предсократовата хармония на всички елементи (небе, вода, земя, огън) и всички природни явления (магнит, вятър, огледало, тайна врата, душа, тишина, нула). Всички те се спояват в спокойно единство, но за разлика от Хераклит, за когото огънят е главният елемент, за Клетникова това е небето („което се подмладява“), небето като прасубстанция, символ на вечния живот, гарант за хармоничността на света и носител на идеята за вечността.
Ясна Котеска
Начало