В края на 50-те години София е по-мрачно място, но комунизмът си е все така жизнерадостен и натраплив. Толкова натраплив, че ти се иска да му разбиеш зъбите.
„София от времето на Студената война, сгушена в зимната мъгла под сивия дим на комините, разпознаваема, но не съвсем. Съществуват някои важни разлики. На първо място Втората световна война не е завършила точно по познатия ни начин. Защото освен шпионски това е и фантастичен роман. Петър Тушков е дал воля на въображението си, но е създал един много убедителен свят. Паралелната реалност в неговата книга е разположена на територия, съвсем близка до действителността, и не се подчинява на предварителни схеми, а просто живее и диша.“
Ина Вълчанова
* Изданието съдържа бонус разказа „Отдел „З“
Начало