Палми Ранчев
осъществява едно изключително сугестивно
упражнение по достоверност. Нещата са
точно такива, каквито и са – без украсата
на сладката спекула, без смазката и
луфта на компромиса. Героят му е самотен
сред другите, бих казал „драстично
самотен”, но не търпи определение.
Марин Бодаков
Стихът му разчита
преди всичко на вътрешния ритъм, внезапния
обрат, острия рефлекс.
Иван Методиев
У него като че ли са
се преродили резигнациите на Подвързвачовото
поколение от началото на века.
Вихрен Чернокожев
„...улицата
на Ранчев е шумна и мръсна (да не кажем
- мръснишка), персонажите по нея не са
деца и гълъби, а скитници, курви, самотни
старци, просякини...„
Пламен Дойнов
Особено ми харесва
у Ранчев един важен елемент в нравствената
нагласа на лирическия му аз. Той като
че ли е вътрешно ангажиран да вади от
околността си анонимни късове слово и
действие на анонимни хора. И същевременно
- не за да ги увековечи, искрено или
лицемерно – не ги спасява или „възпява”.
Той ги съхранява в комплект с тяхната
мимоходност, просто за момент сякаш
ловко удебелява оригиналната линия на
репликата, състоянието или действието,
след което отминава нататък. Ценна
психологическа автентичност на важен
поет.
Владимир Трендафилов
Начало