В поетичната ми творба "Облаци с копнежи", Ви подарявам парфюма на многоликата любов. Литатру
ГРАМОФОННАТА
ПЛОЧА на Синатър
Допивам пивкото
Мерло
и се кандилкам
уморено,
а на любовното
тегло
аз пак си гледам
натъжено.
Така ще бъде,
може би
и утре, в други
ден… до края?!
При мене, мила,
щом не си,
ще чезна бавно,
аз си зная.
Нощта е снежна и
не спи.
В комина свири
режещ вятър.
В локала
грамофон върти
прастара плоча
на Синатър.
Навън фъртуната
фучи.
В сърцето ми е
люта зима.
Дори и кучето
мълчи
с тъга по теб,
неотразима…
Върни се и не се
сърди!
Човек без грях
не съществува.
Дори и огъня
греши –
ту ни изгаря, ту
вълнува!
Автор: В. Богданова - Литатру
Начало