Настоящият учебник е
предназначен за нуждите на студентите изучаващи предмета социология. Социалната наука е принципно единна, но тя не
може да обхване всички обществени явления, което налага растяща специализация. Затова
съществуват социолози на индустрията, на религията, на образованието, на
политиката, на икономиката и т.н. Например, говори се за индустриални науки или
за религиозни науки, в които, заедно с икономиката и теологията имат място и
индустриалната социология и религиозната социология. Всяко изследователско поле
предполага множество научни дисциплини и не може самоцелната класификация, да
служи за дефиниране на отделните науки.
Предлаганият лекционен курс е
посветен на общосоциологически проблеми, и по-конкретно социологически проблеми
на прехода в България с акцент върху организацията и управлението на
обществото. Последователно и тематично се разглеждат съществени въпроси,
очертаващи спецификата на обществените процеси в България. Основният проблемен кръг
е концентриран върху особеностите на българския преход и в частност
организацията и управлението на обществото. Засегнати са теми като плановата
икономика, държавния монопол, икономическите реформи, научно-техническия
прогрес, обществените организации и други.
През
изминалите години се появяват все повече аргументи, способстващи за обективния
анализ на гореспоменатите процеси. В този смисъл биха могли да бъдат
формулирани някои конкретни изследователски проблеми. Достатъчни ли са
обясненията за “външните фактори”, или в самите държави от т.нар.
социалистически лагер са съществували определени социални групи, които са били
мотивирани и подготвени да започнат реформите? Спонтанна ли е била
трансформацията на част от бившата партийна номенклатура в ““буржоазен елит”?
Дали тази трансформация е резултат от висока адаптивност на тази номенклатура
към динамичните социално-икономически процеси през последното десетилетие на 20
Век, или пък тези процеси са били резултат от някакъв в определена степен
предварителен сценарий?
Начало