... “о, колко много думи спотаени”,
недоизречени нюанси споменати,
преглътнати, забравени, смирени,
какво ли щеше, ако вас ви има –
говорещи като високи водопади,
излишни или толкова навременни,
смълчани или скитници – номади,
изречени, но после пак изтрити;
обичам тишината ви стаена,
аз чувам вечния ви зов, изпънат
като тетива на стрелата устремена...
Начало