Гледам се в огледалото и не познавам човека там. Загубих
себе си и не мога да се открия. Търся и
се намирам в болката, в разрухата и в различното. Там, където хората не
припарват... Избягват на всяка цена. А там всъщност е толкова красиво.
Вече знам, че болката е най-талантливият художник, а с
кръвта й се рисуват най-красивите пейзажи. Стоновете й са най-вдъхновяващата
музика. А разбитият писател пише най-нежните слова.
И понякога се чудя... Дали в ада се раждат най-добрите
ангели?
Даниела Стан