Симеон Велики е български владетел, управлявал България от 893 до 927 г.
по време на Първата българска държава. Успешните войни на Симеон срещу
Византия и сърбите довеждат до временно разпростиране на България върху
по-голямата част на Балканския полуостров и господство в Югоизточна
Европа. По време на царуването на цар Симеон България достигнала своето
най-голямо политическо, военно и културно могъщество: тя опирала на три
морета – Черно, Бяло и Адриатическо; Симеон Велики имал титла и
положение, равностойни на византийския василевс. Той бил вторият
владетел след Карл Велики, който придобил титла, равнозначна на тази на
византийския император; Българската църква си извоювала автокефалност;
България се превърнала в духовен център на славянския свят; втората
българска столица – Велики Преслав, станала един от основните културни
центрове на Югоизточна Европа и град, който по великолепие съперничел на
Цариград. Симеоновото царуване е и период на културен разцвет, наречен
Златен век на българската култура.
Начало