В информационната ера електронното плащане започва да става
все по-важно. Въведоха се нови финансови процедури и монетарни структури, които
да рефлектират на технологичните възможности и изискванията на съвременната
икономика. Глобализацията и Интернет промениха начина, по който крайните
потребители и компаниите извършват своите разплащания. При традиционното плащане,
определена стойност се прехвърля по няколко различни начина – документно или в
брой. Разплащането в брой използва банкноти и монети, които се издават под
контрола на правителствата. Документните плащания използват ордери, чекове, пощенски
трансфери, акредитиви и банкови карти. Различните методи за разплащане имат
различни свойства. Те варират от пълна анонимност при плащанията в брой до
пълна идентификация при плащанията с банкови карти. Различните транзакции могат
да бъдат проследени в различна степен, а таксите за транзакциите са различни в
зависимост от метода за разплащане. Причината за съществуването на толкова
много механизми е, че съществуват различни обстоятелства – това дава на всеки
механизъм пазарна ниша. Както при традиционните методи за разплащане, така и
електронните най-големия проблем е да бъде осигурено, че никой няма да може да
копира цифровите пари и, че никой няма да може да открадне информацията за
кредитната карта. Финансовите транзакции между отделните банки отдавна бяха
приведени в електронен вид. SWIFT (Society for World-Wide Interbank Financial
Telecommunication – общество за международни междубанкови финансови
телекомуникации) – това е частна мрежа, която напоследък се свързва към
публични мрежи, като Интернет. За да могат да емулират характеристиките на
съществуващите схеми за разплащане, електронните системи за разплащания трябва
да отговарят на определени изисквания. Системите за Интернет плащания трябва да
бъдат много гъвкави – те трябва да поддържат различни модели на плащания за
различни ситуации (примерно плащане чрез кредитна карта, в брой или чек). Периодът
за плащането трябва да бъде договорен между двете страни.
Системите трябва да позволяват извършването на конверсия на
цифровите пари от една в друга система за разплащане. Инфраструктурата за
разплащане трябва да поддържа множество форми на разплащания, различни цифрови
валути и освен това е необходимо сключването на договори с други доставчици на
цифрови и реални финансови услуги – това ще позволи конвертирането на паричните
средства в други системи. За да има успех дадена инфраструктура за разплащане, тя
трябва да бъде достъпна и добре приета от всеки. Потребителите трябва да имат
възможност да ограничат своите загуби чрез въвеждането на минимален резерв или
на максимална допустима сума за еднократно плащане – при надхвърлянето на тези
лимити трябва да е необходимо допълнително потвърждение, преди извършване на
плащането. Следенето на плащанията трябва да може да се извършва лесно. Инфраструктурата
трябва е такава, че всеки да може да я използва без посредник (примерно банка).
Интернет може да поеме всички финансови транзакции, но поради защитни причини е
необходимо използването на съществуващите финансови къщи за клиринг. Всяка
транзакция включва купувач и продавач на продукти, информация или услуги. За
всяка финансова транзакция е необходима и финансова институция, която да
извърши паричния трансфер, дори в повечето случаи са необходими две финансови
институции (на продавача и купувача). Електронното разплащане започва с
комуникация между купувача и неговата финансова институция, при която купувача
и нарежда да извърши плащане (примерно чрез изтегляне на средства от банкова
сметка или от кредитната карта). След това парите се изпращат за клиринг към
финансовата институция на продавача. Ако тя валидира парите, продавача ще
получи потвърждение за плащането. След това, той може да започне да обработва
поръчката. Най-важният проблем на цифровите системи за разплащания е
сигурността. Тъй като плащанията са с реални пари, системите за цифрови
разплащания са основната цел на криминалния контингент във всички страни по
света. В реалния свят, копирането на банкноти е трудно, но не и невъзможно, стига
да е налице необходимото оборудване. Все пак, фалшифицирането на реалните пари
отнема време и средства, а и съществува голяма вероятност банката да открие
фалшификацията. В Интернет цените за копиране са почти нулеви, промяната на
серийни номера е елементарно. Следователно трябва да се гарантира, че системата
е защитена, в противен случай тя няма да се приеме от потребителите. Интернет е
отворена мрежа, позволяваща на всеки да следи трафика на останалите –
следователно съобщенията трябва да бъдат защитени от модифициране чрез
използване на цифров подпис. Друг важен проблем е осигуряването, че парите ще
достигнат до желаното местоположение. Примерно, когато плащате в магазин, давате
парите на продавача (или касиера), но когато плащате през Интернет съществува
възможност плащането да пристигне в друга банкова сметка, без това да бъде
забелязано. Следователно за осигуряване защитата на финансовите транзакции са
необходими специализирани технологии.
Настоящото
учебно помагало е предназначено за студенти от съответните специалности, в
чиито учебни планове е включена дисциплината, а също така може да се ползва от
всички, заинтересувани от проблематиката.
Начало