|
Описание
|
Тази книга е посветена на прекалено слабо разработвана у нас тема, свързана с възможностите на корпоративния мениджмънт да променя счетоводното представяне на основни фирмени резултати в рамките на няколко последователни години с оглед постигане на определена равномерност в разпределението, използването и представянето на доходите. Темата е значима за корпоративната практика, за одиторите, за фирмените контрагенти и за оценителите (акционерите) на фирмата. В книгата се систематизират теоретико-практически постановки и позиции, свързани с практиката на изглаждане на корпоративните доходи и разностранните й последствия най-вече върху информативността и цените на акциите. Анализират се както позитивните, така и негативните ефекти от изглаждането на доходите. Проблемът е свързан най-вече с възможностите за проектиране на фирмената дейност, което е фактор за формиране на поведението на инвеститорите. Дефинират се категории, отсъстващи експлицитно от българската финансова практика, като accruals (начисления), информативност и информационна неопределеност на доходите. В книгата се анализират теоретичните основи на изглаждането на доходите и се извежда собствена дефиниция за този процес. На основа на представените теоретични зависимости между изглаждането на доходите (използването на дискреционни начисления) и информативността на доходите се дефинират четири изследователски хипотези. Тяхната емпирична проверка се извършва в глава трета. Доказва се, че основен мотив за изглаждане на доходите от българските компании е опортюнистичният и се предлагат механизми за корпоративно ръководство, които възпрепятстват прикриването на реалното финансово състояние на компанията и опортюнизма спрямо миноритарните акционери.
|
Начало