Романът
„Не чакай слънцето да залезе“ има
подзаглавие „политически роман“, но
не по-малко основателно би могъл да бъде
определен и като философски или
психологически. Ева Кантуркова изповядва
идеята, че това, което е написано,
остава, а ненаписаното все едно никога
не е било, онагледявайки отделните
глави с афоризмите на Балтасар Грасиан,
философа-католик от ХVІІ век, които скоро
след публикуването си придобиват
популярност в цяла Европа, не са изгубили
значимостта си и днес. Писателката
застъпва тезата, че през вековете моралът
на хората не се е променил много,
амбициите, борбата за власт, приятелството
и предателството, интригите, завистта,
себичността и желанието за отмъщение
още от древни времена определят не само
човешкото поведение, но и хода на
историята. Ева Кантуркова оставя на
читателите си да намерят отговора на
вечния въпрос за вината и наказанието,
а ние не можем да не се съгласим с нея:
написаното остава!
Начало