Проявите на болестта
и болестното като цяло в българската литература са недостатъчно изследвани (И.
Пелева, Й. Евтимов, С. Ангелова и др.). Налице са отделни частни проучвания на
проявленията им върху определени автори и/или произведения, които не са в
състояние да осветлят целия богат потенциал на болестта, както и
интертекстуалните съотнасяния с чуждите литератури в този аспект.
Основната цел, която авторите на тази книга си поставиха, е да се проучат
проявленията на болестното в литературата и да се разграничи болестта като
медицински феномен от болестта като културен символ, като утопичен/дистопичен
концепт и език, на който културата говори в контекста на криза –
екзистенциална, антропологична, историческа, политическа, социална.
Разгледани са различни аспекти на болестта – социален, политически,
културологичен, нравствен, психологически, религиозен, с целия им богат
подривен, но и продуктивен потенциал в литературата.
Потърсени са влиянията и интертекстуалните съотнасяния на болестното в
българската и западноевропейските литератури, като се поставя акцент върху
явленията и направленията от края на ХІХ век насам, които интензифицират и
концептуализират ролята на болестното.
Направени са паралели с руската литература, в която опозицията тяло/дух поражда
напрегнати състояния, а болестта е обвързана най-вече с религиозни и мистични
настроения и прояви.
Специално внимание е отредено на самата литература, металитературно мислена
като проявление на болестното.
Книгата е структурирана и концептуализирана като колективна монография, тъй
като обглежда литературно-болестното през различни призми – на демонологичното,
на времевата перспектива, на авторството, на фигурата на лечителя, на Едиповия
и на суицидния комплекс, обхващайки по този начин максимално широк кръг от
проблеми.
Начало