Настоящата книга разглежда Източна Тракия, Странджа планина и
Югоизточна България от най-дълбока древност и се издава във връзка със
100-годишнината от Балканската война и 110 годишнината от
Преображенското въстание с чувство за историчност, уважение към миналото
и преклонение пред подвига на българите, живели в този регион – Източна
Тракия, която е безспорно българско владение от 813 г. (хан Крум) и 927
г. (цар Симеон). Период от над 100 години, който е напълно достатъчен
за народ като българския да построи свои селища, да обикне земята, да
създаде потомство и да направи земята своя Родина.
Проследени и описани са всички ханове, царе, войводи, революционери и
командири, които от времето на хан Тервел до Балканската война (1913
г.) са водили битки, сражения и войни в района на Южното Черноморие,
Странджа планина и Източна Тракия, достигнали почти до стените на
Константинопол.
Българите, които населяват Източна Тракия остават още 35 години под
турско робство от 1878 г. до Балканската война 1913 г., а след това
най-вулгарно са прогонени голи, боси и гладни от тяхната Родина.
Това задължава да се разгледа по-задълбочено, развитието и
избухването на Преображенското въстание, съпричастността, възторга и
победите на българите, до изграждането макар и за малко на
Странджанската комуна (република). Да се разгледа участието на българите
от Източна Тракия в Балканската война и да се проследи трагедията на
същите след войната и принудителното обезбългаряването на целия регион.
Авторът прави опит да изследва и предаде обобщено и обективно
написаното през годините, от родолюбиви и с чувство за историчност
българи, като си позволява тук-там да дава и лична информация. Пише и
преписва, от историци, писатели и краеведи, както някога се преписва
История славянобългарска, да се помни и знае от поколенията, че техните
предци са изживели жестока трагедия, до като са били под чуждото иго.
За съставянето съдържанието на настоящата книга в по-голямата си част
са използвани краеведски издания (защото в учебниците по история няма
нищо за Източна Тракия и региона), както и издания на съвременни
писатели и историци като: С. Цанев, А. Фол, А. Пантев, Б. Димитров, И.
Карайотов, И. Лазаров, В. Мутафчиева, С. Райчевски, Д. Мантов, О.
Марков, Н. Халачев и много други, и на краеведите Д. Стамболиев, Г. поп
Аянов, Б. Нейков, М. Неволин, Д. Войников, Горо Горов и др.
Селищата, местностите, чифлиците и др. са представени с
наименованията, каквито те носят в миналите години и както са запомнени
от хората. За пояснение и ориентиране новите (сегашни) имена са посочени
в скоби, защото не е естествено за събития станали преди столетия да се
включват несъществуващи тогава имена.
Книгата няма претенциите за научна, историческа и друга разработка.
При излагане на материала политическите оценки съзнателно са избягвани,
като са търсени само фактите и историческите данни.
Надеждата е, че гражданите на Бургас, Ямбол и Варна, и съответните
области, които в по-голямата си част са потомци на българи от Източна
Тракия, ще успеят да видят и запознаят с трагедията и героизма на
техните предци, защото в този забързан свят пропускаме много истини от
миналото.
Начало