„Не
съм убиец. Наистина, никой не ме и обвинява
в убийство. Всички знаят, че не е станало
убийство.“ Така започва романът на
Ищван Вьорьош „Кръщение в потоп“ с
подзаглавие „Незавършено криминале“,
чиято двузначност изостря напрежението.
Кръщение, обаче не със светена вода, а
в буйните води на потопа, изпратен от
самия Бог. Книгата разглежда живота от
метафизичен аспект, провеждащото се
разследване дири смислите на битието,
то обаче така и остава незавършено.
Романът е вълнуващ, нестандартен
многоъгълник на любовните отношения
между един мъж и три жени, изследващ
чувствените страни на човешката душа,
а повествованието следва игровия модел
на необичайни гледни точки. Разказват
двама разказвачи, сякаш надпреварващи
се да изговорят една и съща история.
Единият е свещеник, а другият физик,
чрез сблъсъка на техния светоглед
получаваме отговор на важни философски
и етически въпроси. „Кръщение в потоп“
е интелектуален пъзел и същевременно
емоционално развлечение за читателите
си.