Текстовете в тази книга разказват за начина, по който носителят на българския език е концептуализирал книгата и дрехата в миналото,как модата навлиза в езика ни и как се осъществява през ХІХ век модерният български избор към модерността. Те са синтез от многогодишна изследователска работа, чието начало беше поставено през 1998 г. Тук изложението е повече енциклопедично, сбито и нетолкова строго терминологично: избор, направен с оглед на популярността, доколкото е възможно, без да се нарушава обективността. Ракурсът е лингвистичен като потвърждение на думите на Ю. Лотман, че ние, хората, живеем в езикови светове. Това е причината, поради която тук са включени, макар и накратко, много по-ранни семантични връзки, установени за разбирането на книгата и дрехата от човека.
Разбирането за книга в езиковия свят на българина, конструирането на концептосферата на книгата и проследяването на основните промени в нея, протекли през ХІХ век, беше мотивирано от желанието ми и от необходимостта да се представи задълбочено, езиково осмислено и осъзнато всичко онова, което се изучава и изследва в областта на историята на книгата, за да се види българската специфика. Днес тази концептосфера продължава да се развива интензивно и технологично обновена с помощта на информационно-комуникационните технологии.
Разбирането на дреха в езиковия свят на българина отново през ХІХ век е подложено на драстични промени: днес този свят не съществува, изместен от света на модерността. А в миналото е бил изключително значещ свят, чрез който българинът е опознавал, припознавал, разпознавал, метафоризирал, оценявал...
Всъщност най-малко в три случая се открива категоричният избор на възрожденеца за модерен избор за развитие – при пространствената, библионимната (за книги) и при форемната (за дрехи) концептосфера (вж. Захариева, Й. Промени в (по)знанието у възрожденския българин. София, 2010). Този факт обаче остава неизвестен за много публични деятели в България от началото на ХХІ век, както е слабо познато наличието на ясна и проста „духовна програма”, която гарантира успешността на процесите през Българското възраждане, а именно – изискването за необходимост от отвореност към света и човешкия опит и изискването за динамика на човешкото търсене.
В изложението е видима несъразмерността, но тя е логична. Чрез, през и със дрехата възрожденецът е опознавал света, а настъпилите изменения в тази концептосфера наложиха да се конструира нарочна интерпретационна рамка, която да ги проследи. Книгата като концепт добива съвременните смисли и разбирания едва през ХІХ век и особено през втората му половина. В този период възрожденецът се запознава със „световете на книгата”.
Огромна част от доказателствения езиков материал е съкратена. Причините са прозаични: повечето аспекти са публикувани в мои по-ранни трудове. Цитиранията са дадени под линия, а в края е представена използваната и цитираната литература.
Текстовете могат да бъдат полезни за ориентация на студенти и докторанти, които се интересуват от „скритите” в думите културни смисли и които навлизат в областта на когнитивните науки, на историята на книгата и на дрехата. Все пак остават немалко „бели полета”, които очакват изследователите си.
Благодаря на проф. дфн Цветана Георгиева, която беше любезна да рецензира текстовете.
Авторката
Начало