Кап-кап-кап... започва да вали и да пълни душата ни с поезия. Обичам
да слушам дъжда – пролетния, есенния, летния, закъснелия, самотния,
тъжния, веселия, забавния, бързия...
Онзи същият, който пътува в хоризонта като песен и се откъсва с
облаците, за да напои земята и природата, жадни да раждат живота в
цялото му великолепие и себестойност...
Но чувам и онзи дъжд, който е в плача на страдащите хора; на един
свят, болен от завист, лицемерие и интереси; на заченати и неродени деца
или на сирачета; на самотни и изоставени възрастни хора...
Чувам дъжда и усещам как напира вътре в мен като добра дума, за да ни пречисти и предпази, за да ни направи по-добри хора!
Начало