Това
е поезия, която не се страхува да бъде
и екзистенциална, и етична. Защото на
нея ѝ е важен човекът в неговите базисни
състояния, човекът, който опитва да
опази една същина, независимо от
провокациите и клопките, пред които
настоящето го изправя. Може би и затова
в тази книга отвъд чувствата, отвъд
справянето с ежедневието толкова важни
са измерването на времето, преодоляването
на разстоянията, нанизването на
пространствата, пропускливостта, която
мотивира бягствата, и онзи неистов
копнеж да си друг и да бъдеш другаде.
Накратко, това е книга за посоките в
света, но и вътре в нас, която прави
дългото и краткото взаимозаменяеми по
един особен и красив начин.
Амелия
Личева
Начало