|
Описание
|
След векове това селище бе преименувано от Уругури
на с. Ургари и след това на Българи. То се намира до река Велека в Странджа –
планината на богинята котка Бастет, дошла от Египет, тежко болна и разочарована
от хората там. Тя бе обичала силно землянин-египтянин. Реши да остане на тази
планета, да помага със своите знания. Бе обичала и бе обичана, но не можа да
удължи времето отредено за живот на своя любим. Все пак той бе смъртен, а тя
вечна.
Станаха много войни. Хората на Египет се възгордяха от постиженията, които
придобиваха благодарение на нея и себеподобните й (пирамидите). Те бяха слава и
проклятие едновременно.
Бастет реши да си тръгне от земята, отровена от кръвта на убитите. След смъртта
на любимия, сърцето и биеше бавно, лениво, почти удар в минута. Тя знаеше как
да се лекува, но не желаеше да живее. Търсеше уморено покой. Предприе трудно
пътуване по море. Знаеше, чувстваше посоката. Интуитивно се насочваше по
звездите и по много нейни знаци как да открие земя, достойна за нейните тайни и
нетленните й останки.
Откри мястото някъде в планината Странджа, т.е. страж на нейния дар към
човеците, които много са страдали и са успели въпреки трудностите да се
съхранят във времето с чисти души и мисли.
Там бе изградена малка пирамида, скрита в пещера. Обърната с острия връх надолу
тя съхрани нея, верните й робини египтянки и нейната тайна.
За да се отблагодари на племето Асти, което я прие гостоприемно и помогна в
изграждането на гробницата, Бастет предаде част от своята мъдрост на жрици
избрани, като най-достойни сред тях. Те бяха посветени в това, което наричаме
бъдеще.
Скиптърът на Баст олицетворява матрицата на вселената. Котките са пазителки на
ключа на дома, като такава тя пазеше тайната разкриваща връзката между
материалното и нематериалното.
|
Начало