ВМЕСТО ПРЕДГОВОР
България има своята слава и гордост – тримата титани на нашето Възраждане: Васил Левски, Христо Ботев и Иван Вазов. Вечни като Балкана, те са неотделими от духовния ни свят. Апостолът на българската свобода, Геният на българската поезия и Патриархът на българската литература са оня свят триптих, обособил духовното чело на България в нощта на робството.
Колкото и да се пише за тях, те си остават феномени, за които все ще остане нещо неизказано, нещо ненаписано, защото всяко поколение ги разглежда от свой зрителен ъгъл, търси тяхното съвременно звучене. Левски, Ботев и Вазов – те са като три буйни реки, избликнали от твърдата гръд на Балкана, от които цял живот черпим родолюбие, патриотизъм, любов към родината...
...
Апостолът, Геният, Патриархът... Съдбовните траектории на избраните от тях друмища се пресичат, за да проблеснат като мълнии, за да бъдат увековечени и в историята, и в литературата...
Родени в трите подбалкански градчета: Карлово, Калофер и Сопот – люлка на нашето Духовно възраждане, те се рожби на своята епоха и едни от най-свидните синове на майка България.
...
Левски, Ботев и Вазов са едно вулканично изригване на българската нация в нощта на робството. Изригване, без което е немислим духовният свят на българина.
Те са символ на нацията. И в същото време – нейно измерение, измерение на духовния є ръст. Животът им, освен величие, подвиг и безсмъртие, е и едно прозрение, криещо удивителна сила: „Ако спечеля, печеля за цял народ – ако загубя, губя само менe си“; „Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира...“; и „... мойте песни се ще се четът“.
Апостолът, Геният, Патриархът – те са онова феноменално, вечно и пророческо начало в Пантеона на българщината с притегателна сила, нямаща равна на себе си.
Бъди благословен, свещен балкански крайо, в който се роди Светата троица на Българското духовно възраждане – Левски, Ботев и Вазов, завещала ни своя подвиг, безсмъртие и творчество!
Цветанка Неделчева
НА ХРИСТО БОТЕВ
От детските
ми дни
твоят поглед
огнен
ме плени.
С твойта песен
майка
калоферка
мене закърми.
Колчем унивам,
ти десница
ми свята
подаваш.
От духа ти
причастие
вземам
и сила.
ИЗПОВЕДНО
В храма
на душата ми
светци сте.
Пред образите ви –
икони,
свещите
на моята любов горят.
Вечни сте –
в бронз,
гранит
и слава.
И в песен,
която
навеки ви
възпява.
Начало