Все по-често правителства мислят по въпроса за щастието. Правителства по света изследват щастието на равно с безработицата, престъпността, образованието и т.н. Алистър Кембъл разглежда щастието от лична и политическа гледна точка. Опитва се да ни помогне да разберем какво трябва да означава за нас, като ни споделя какво означава за него. Опира се на икономически и политически теории, за да намери отговор на въпроса как щастието може да оцелее в очевидно негативната медийна култура, и как щастието може да влияе върху формирането на социалната политика.
Но щастието е нещо дълбоко лично. Кембъл, който страда от депресия, поглежда в огледалото и открива горчивото отражение - живот разделен между лошите и не чак толкова лошите дни, въпреки че осъзнава високите постижения в професионалния си живот и може да оцени психичното си разстройство от преди 25 години като най-доброто нещо, което му се е случило. Споделя какво е научил от смъртта на най-добрия си приятел, как това е повлияло върху самия него и, че в крайна сметка, преследването на щастието е дълга игра, в която за да победиш са ти нужни добри приятели, които според Алекс Фъргюсън, един от близките приятели на Алистър Кембъл, са тези, които „влизат през вратата, когато останалите си слагат палтата, за да си тръгват.“
Алистър Кембъл работи за Тони Блеър – първо като прессекретар, след това става негов официален говорител и директор по комуникации и стратегии. Сега се занимава основно с писане, публични лекции, консултантство и благотворителност.
Начало