Увод
В историята на българския шахмат има много шахматисти, които отдадоха много сили и време за неговото развитие и утвърждаването на България сред водещите шахматни страни в света. Техният принос е безспорен. Но искаме или не, времето слага своя отпечатък на забрава върху тяхната дейност и идните поколения почти нищо не знаят за тях. Тази книга е поредният опит да съхраним жив спомена за един от тези, които записаха името си със златни букви в шахматната ни летопис – Пейчо Пеев. Той е сред тези шестима, които през далечната 1968 г. изведоха България до третото място на най-високия шахматен пиедестал – Олимпиадата в Лугано.
Пейчо Пеев се появи твърде късно на шахматната сцена, но остана цял живот подвластен на шахматната магия. За много кратко време се издигна до върховете на родния шахмат. Като на един дъх покори върха на званието „международен майстор“, беше и на подстъпите на гросмайсторското звание, но малко не му достигна да превземе и този връх. Не че нямаше сили, знания и гросмайсторски талант. Не успя, защото не му достигна борбеност, хъс, упоритост, за да преодолее безхаберието на родните шахматни ръководители през 70-те години на миналия век. Пейчо Пеев не стана гросмайстор, защото не участва в достатъчно силни турнири. Решаващо за това може би се оказа и неговия прекалено благ характер. Пейчо Пеев е от онези български шахматисти, за които всички говорят с уважение.
Имах щастието да познавам този човек повече от 35 години. Бил съм с него на много състезания и различни други шахматни прояви. Никога не чух от неговите уста една лоша дума по адрес на който и да било. Към всички той се отнасяше внимателно, възпитано, колегиално. Подчертавам тези черти от неговия характер, защото в днешното забързано и озлобено време сякаш забравяме, че най-важното е да бъдем човечни във взаимоотношенията си, да бъдем хора!
Книгата е построена по стандартния начин за подобен род шахматни книги. Дадена е подробна справка за спротно-техническите резултати на П. Пеев. Тя е разделена на няколко части в зависимост от различните състезания. Това дава възможност на читателите да проследят изявите му както в полуфиналите и финалите за републиканско индивидуално първенство, така също и в отборните първенства, в различните международни и други турнири, а също така и участията му с националния отбор.
Подбрал съм 350 от неговите най-добри партии. Те са играни през различни години и в различни състезания и проследяват шахматното му развитие. Каквото и да кажем за един шахматист, то няма да бъде толкова убедително, колкото неговите партии. 58 партии са коментирани от П. Пеев или негови съвременници. Постарал съм се да запазя разсъжденията на Пеев, неговото разбиране за играта. Читателят няма как да не обърне внимание на факта, колко добре отработен дебютен репертоар е имал той, в какви детайли е познавал идеите на вариантите, които е играл. Повечето от партиите са съпроводени и с компютърен анализ на програмата Fritz 12. Сравненията, които могат да бъдат направени с играта и разсъжденията на П. Пеев, говорят красноречиво за неговото майсторство.
Тази книга се издава по решение на УС на Българската федерация по шахмат във връзка със 70-годишнината от рождението на международния майстор Пейчо Пеев и е част от поредицата „Български шахматенъ архивъ“.
19 декември 2010 г.
София
Авторът
Начало